Един ден пред къщата ни се появи непознато куче. Личеше си, че е добре гледано и нахранено.
– Да не си се изгубило, кученце? – казах му и го пуснах вътре.
Кучето веднага се почувства като у дома си, легна в един ъгъл и спа 3–4 часа. Като се събуди, поиска да излезе и си тръгна.
На следващия ден по същото време пак се появи. Отново го пуснах, пак си подремна и си отиде.
Това се повтори всеки ден в продължение на две седмици.
Накрая вързах за нашийника му бележка:
„Уважаеми стопани, вашето куче идва всеки ден у нас да спи.“
На следващия ден кучето се върна с друга бележка, на която пишеше:
„Това куче живее с пет деца и никога не може да се наспи нормално. Утре мога ли и аз да дойда?
Подпис: стопанът“
